31 октомври 2013 г.

За празниците, празнуването и забавлението изобщо

Хелоуин e празник-маскарад, който се провежда на 31 октомври най-вече във Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Началото си води от келтски езически ритуал и се чества на католическия ден на Вси светии. По традиция децата носят страшни костюми, тиквени фенери и обикалят съседите си като искат бонбони и сладки с предупреждението, че ако не получат такива ще им "изиграят номер". Или поне така казва българоезичната версия на Уикипедия. А аз, въпреки че не съм свързана по никакъв начин с посочените страни, обожавам подобни празници. Създават ми приповдигнато настроение и ме карат да развихрям мислите си и в други посоки, не само в картичките. Особено харесвам тези празници, които до голяма степен карат нас - възрастните, да се превърнем отново в деца. Та и Хелоуин, както и Свети Валентин, са част от нетипичните за нас (в България) празници, които много, много обичам. 

След като ви показах първата си (и единствена) хелоуинска картичка преди няколко дни, днес искам да ви покажа едно от другите ми хобита, практикувано само по празници. Или всъщност, две от тях - декорирането и сладкарството, и то точно в тази последователност. Твърдо поддържам мнението, че и най-страхотното ястие, поднесено по мърляв начин, направо може да ме откаже да опитам. Сигурна съм, че децата, а и голяма част от възрастните, се храним на първо място "с очи". 

След като две поредни години се отчитам порядъчно в благотворителните коледни базари, провеждани в училището на дъщеря ми, се оказа, че такъв ще има и по повод Хелоуин. При това каузата, за която ще събират средства децата, е близка и до моето сърце. Средствата ще отидат във фондация, занимаваща се с проблемите на бездомните животни. Освен всичко това, приготвянето и декорирането на хелоуински сладки се оказа предизвикателство, на което не мога да откажа, а презентирането им зае мислите ми за цял един ден. "Сладки" опити правя от много години, но откакто се захванах с картичките, вече знам и за какво служат сладкарските инструменти и оборудване. Сега, като вляза в магазин за сладкарски консумативи, повечето продукти ми изглеждат мнооого познати. А за да бъде удоволствието от конкретното начинание пълно, спретнахме една дамска компания, състояща се от две тинейджърки и майките им и прекарахме един супер приятен кулинарен следобед. Но да не бъда голословна, ето показвам резултата:


Това са едни много лесни "призраци", направени от ето тези петифури, обвити в захарен фондан. В конкретния случай са с аромат на кафе, което и обявих на табелката:


"Тиквите" са с портокалови корички и глазура от бял шоколад, слепени са с течен шоколад и имат пълнеж от трохи и шоколад. Дръжките им са направени от бадемов марципан. Признавам, комбинацията от марципан, портокал и шоколад за мен е просто неустоима:


"Очните ябълки" са от шоколадово тесто с пълнеж и глазура от млечно-маслен крем. Придържах се към тази рецепта, но с леки импровизации в крема:


"Мумиите" са от така любимите на всички деца (наистина не разбирам защо) бисквити Орео, обвити с фондан:


А това са едни най-обикновени крафтърски табелки, указващи съдържанието на предлаганите сладкиши:


И накрая, искам да споделя с вас една лесна и мноого, ароматна идея за "тиквен" фенер, която с леки видоизменения може да се направи и за Коледа. Хелоуинската тиква е твърда и се дълбае трудно, а показаната по-долу става за няколко минути. Видях идеята в предаването  на Лора и Стоян вчера, а който не го е гледал, може да погледне тук.


Вярвам, че и най-лесната и проста тематична декорация, може да превърне всяка семейна вечеря във весел празник! И най-важното - не забравяйте да се забавлявате!
 
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


29 октомври 2013 г.

Последен поглед

Днешната картичка е необичайна за мен по ред причини.

Много пъти съм казвала, че правенето на картички за мен е само хоби, не приемам поръчки, отказвам всякакви молби за това. Дори и на познати. Да, но в живота винаги има изключения, все се намира някой, който да поднесе своята молба по начин, на който просто не може да бъде отказано. Или просто се натрупват няколко причини и обстоятелства, които правят нещата сами да се случат. Нещо такова се получи преди повече от няколко седмици, когато една майка се свърза с мен, с молба да направя картичка за рождения ден на дъщеря й. Дамата просто уцели момента, остави ми почти месец за изпълнението, нямаше никакви, никакви претенции и изисквания към картичката и не на последно място - рожденчиката се оказа от "моята порода".

При толкова поводи никак не можах да откажа, а и в съзнанието ми изплува една прелестна рисунка на една илюстраторка, която харесвам много. Въпросната илюстраторка си има сайт, в който публикува както готови илюстрации, така и скици. Освен това, нееднозначно е посочила, че употребата на авторските й материали, не е позволена без специалното й съгласие. И понеже аз наистина много, ама много харесах някои от скиците й и имах невероятното желание и нетърпение да оцветя някоя от тях, преди повече от месец написах дълъг и прочувствен мейл до нея, с молба да ми позволи  да оцветя някоя от тях. И така, зачаках. Но отговор не последва. А преди няколко дни, намерих същите скици в няколко други сайта, където дори нямаше линкове към сайта на автора. И аз искрено се ядосах и (като в една популярна реклама) "просто не можах да се сдържа". Е вече картичката с една от скиците на Emmanuelle Colin стана факт. Наистина дълбоко уважавам авторското право, но отношението към почитателите и последователите (каквото би било един мейл, дори и съдържащ кратък отказ) също е част от него.

Не на последно място, знаете, че всичките ми картички винаги са квадратни, с размер 15 на 15 сантиметра. Този път, може би водена от формата на самата картинка, реших да я направя 21 на 12 сантиметра и... О, чудо! Тази форма много ми допадна, изглежда някак особено елегантно. Определено, няма да е последната ми от този вид.

 А сега след дългото обяснение, вижте моята "непозволена" картичка:


Влюбена съм в начина, по който е уловен моментът, точно преди тръгването към най-официалното събитие. Последният поглед в огледалото, който дава настроението за цялата вечер...


А на такава елегантна дама й подхожда само една също толкова елегантна роза:


От вътрешната страна направих джобче за пожелания:


----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


27 октомври 2013 г.

Дъждовно

От доста време насам, съм ограничила едва до 5-6 художниците, чиито печати оцветявам. Мога да кажа, че за мен почти няма непознати печати, както при Мо, така и при Кристи Крол или Криста Смит. Точно за това, бях искрено изненандана, когато попаднах на един печат на Saturated Canary - Sweet Oklahoma, който нито имам идея кога се е появил, нито защо съм пропуснала. Безспорен факт е, обаче, че в момента, в който го видях, картичката с него се визуализира в главата ми. Особено държах на мрачните, мъртви тонове и на многото дъждовни капки.


Вятарът и дъждът естествено присъстват и в самата картинка:




-------------------------------------------------------------------------------------------------------------


24 октомври 2013 г.

Blog Hop и Дневник за малка принцеса

Необичаен ден за публикация, свързана с Card Mania, но има много, много основателна и приятна причина за това! Нашият екип се сдоби с първото си бебе. Ани (нашият ДТ и спонсор координатор), стана мама за трети път. Малката Елена се появи на бял свят вчера, рано сутринта.

И понеже такава новина трябва да се отпразнува по специален начин, българската част от дизайн тима на Card Mania, решихме да организираме за вас един New Baby Blog Hop. Победителят от хопа ще получи ваучер на стойност 20 лева за пазаруване от български магазин по негов избор.


За да имате шанс да спечелите в нашия New Baby Blog Hop е необходимо от 18.00 часа  днес (24 октомври) до 12.00 часа в неделя (27 октомври) да оставите коментари в публикацията на всяка една от нас - участничките в хопа. Посочените часове са българско часово време (GMT+2). Победителят ще бъде обявен в сайта на Card Mania в неделя вечерта.

А това е пълния списък с поредността на участниците, при които трябва да коментирате в публикацията за блог хопа:

Това означава, че щом сте тук, сте дошли при мен от блога на Nelly, а след мен трябва да отидете в блога на Valchen, където свършва списъка.

А сега искам да ви покажа моят подарък за малката бебка. Както винаги и този път реших да направя бебешки дневник. Но тъй като на Ани това и е трето дете, реших, че може да не иска да води отделен дневник за Ели, а да продължи дневник от по-големите си деца (както направих аз самата преди години). За това замислих книгата като за по-голяма госпожичка, ако прецени майка й, след време да й я даде да си я ползва самата тя. Размерът е обичайния - 16 на 21 сантиметра. С останалите момичета от ДТ решихме да имаме общ цвят и така моят дневник се получи в розово-бяло-бежово. Сладката Odette на Мо, оцветявам за втори път и отново в розово. Обичам го този цвят, просто не мога да избягам от него! И сложих дантелки, перлички, цветенца - все момичешки неща. Ето вижте дневника на малката Елена:



Цветенца и къпинки за сладко малко момиченце:


Това е първата страница:


А тук е мястото за личните данни и снимка:


На още няколко места вмъкнах такива по-плътни страници, за да могат да се лепят снимки:




А това е задължителното джобче на задната корица:


А това е самата задна корица:


От сърце желая на Ани и цялото и семейство много щастие и късмет, много усмивки и незабравими мигове!

Това са подаръците, които Ани получи днес, а останалата част ще пътуват към нея в някой от следващите дни:


А сега можете да отидете в блога на Валя, където ви очаква и нейната изненада.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

01 09 10